Bogoslovie

Знамения или чудеса

Не знам дали знаете, но в Евангелието на Йоан чудесата, които Исус вършеше не се наричат чудеса, а знамения (знаци). Някога да сте се замисляли за това? В църква започнахме изучаване на четвъртото евангелие и един от въпросите бе „Защо Йоан нарича чудесата знамения?”

Преди да отговорим на този въпрос, трябва да знаем няколко неща:

· Чудо – показва силата и властта на някой

· Знак (знамение) – посочва нещо, показва ни някой/нещо.

За да дадем точен отговор на горният въпрос, ние трябва да установим каква е целта на написване на евангелието. За щастие, Йоан ни я е дал:

А тия [знамения] са написани, за да повярвате, че Исус е Христос, Божият Син, и, като вярвате, да имате живот в Неговото име. (Йоан 20:31)

От тук разбираме, че целта на знаменията е една: да посочи, че Исус Христос е Божият Син и да имаме живот в Неговото име. Това, което е интересно, обаче е, как точно Йоан постига целта си. За да намерим отговор на това, трябва да погледнем в самото начало на евангелието. Йоан прави едни страхотни изявления, които накратко описват плана на евангелието. Йоан 1:1 е разбира се много важен:

В начало бе Словото; и Словото беше у Бога; и Словото бе Бог.

Интересен е факта, че „начало” няма определителен член в гръцкия (Ἐν ἀρχῇ ἦν ὁ λόγος, καὶ ὁ λόγος ἦν πρὸς τὸν θεόν, καὶ θεὸς ἦν ὁ λόγος). Това е много важно. За жалост много от българските издания на Библията пренебрегват този факт. Нека обясня. Ако се използва определителен член (началоТО) това би означавало, че това е времето т.е. има си точно определена точка на започване. Това би означавало, че Словото е било създадено в точно определен момент, което и проповядват Свидетелите на Йехова.[i]

Ако няма определителен член (начало) то това би означавало, че Словото е вечно. Т.е. Неговото начало е от вечността (Йоан 17:5)[ii]. Това показва, че Словото (после ще видим, че това е Исус) е от преди творението, т.е. началото на Исус е от вечността, която пък няма начало и няма край. Следователно, Исус няма нито начало, нито край, понеже „Словото бе Бог.”

Следващият стих ,на който трябва да обърнем внимание е:

И Словото стана плът и пребиваваше между нас; и видяхме славата Му, слава като на Единородния от Отца, пълно с благодат и истина. (Йоан 1:14)

Гр. Καὶ ὁ λόγος σὰρξ ἐγένετο καὶ ἐσκήνωσεν ἐν ἡμῖν, καὶ ἐθεασάμεθατὴν δόξαν αὐτοῦ, δόξαν ὡς μονογενοῦς παρὰ πατρός, πλήρης χάριτος καὶ ἀληθείας.

Важната думичка тук е „пребиваваше” (гр. ἐσκήνωσεν), което буквално означава „разпъвам палатка, шатър или скиня.” Това е страшно важна думичка, понеже, ако си спомним къде бе Божието присъствие в СЗ преди храма, ще разберем, че е било в „шатъра или скинята.” Та, пребиваването на Словото между нас е абсолютно същото нещо, което е ставало в СЗ. Т.е. това е било Божието присъствие.

Още, в първа глава виждаме как Исус се среща с учениците Си. В тези срещи може би, най-открояваща е срещата с Натанаил. Нека я прочетем:

Филип намери Натанаил и му каза: Намерихме Онзи, за Когото писа Моисей в закона, и за Когото писаха пророците, Исуса, Иосифовия син, Който е от Назарет. Натанаил му каза: От Назарет може ли да произлезе нещо добро? Филип му каза: Ела и виж. Исус видя Натанаил да идва към Него, и казва за него: Ето истински израилтянин, у когото няма лукавщина. Натанаил му каза: Откъде ме познаваш? Исус в отговор му рече: Преди да те повика Филип, видях те като беше под смоковницата. Натанаил му отговори: Учителю, Ти си Божи Син, Ти си Израилев цар. Исус в отговор му каза: Понеже ти рекох видях те под смоковницата, затова ли вярваш? Повече от това ще видиш. И рече му: Истина, истина ви казвам, Отсегаще видите небето отворено, и Божиите ангели да възлизат и слизат над Човешкия Син. (Йоан 1:45-51)

Историята няма нужда от преразказване, но това върху, което бих искал да се концентрираме са думите на Исус към учениците (и всички нас): Истина, истина ви казвам, Отсегаще видите небето отворено, и Божиите ангели да възлизат и слизат над Човешкия Син. (ст. 51)

Тези от нас, които знаят добре Библията си, разбираме, че подобна история има в СЗ с Яков. Тя се намира в Битие 28:11-17:

И, като стигна на едно място, пренощува там, защото слънцето беше залязло; и взе от мястото един камък та го тури за възглавница, и легна да спи на това място. И сънува, и ето стълба изправена на земята, чийто връх стигаше до небето; и Божиите ангели се качваха и слизаха по нея. И Господ стоеше над нея, и каза: Аз съм Господ, Бог на баща ти Авраама, и Бог на Исаака; земята на която лежиш ще дам на тебе и на потомството ти. Твоето потомство ще бъде многочислено, като земния пясък; ти ще се разшириш към запад и към изток, към север и към юг; и чрез тебе и чрез твоето потомство ще се благословят всички племена на земята. Ето, Аз съм с тебе и ще те пазя, където и да идеш, и ще те върна пак в тая земя; защото няма да те оставя, докле не извърша това, за което ти говорих. А като се събуди Яков от съня си, рече: Наистина Господ е на това място, а аз не съм знаел. И убоя се, и рече: Колко е страшно това място! Това не е друго освен Божий дом, това е врата небесна

Това, на което много коментатори се спират е стълбата, понеже това казва и Исус (ангели ще се качват и слизат). И е вярно, стълбата е вратата към Небето, връзката между божественото и земното. Където видим Исус да действа, там ще видим, че небесното и земното се свързват в едно. Но това върху, което аз искам да обърна внимение е мястото върху, което се качват и слизат ангелите.

Забележете, че за Яков мястото върху, което е била стълбата „не е друго освен Божий дом” и той признава : „Наистина Господ е на това място, а аз не съм знаел”. Нека сега обърнем внимание на думите на Исус в 1:51. Той говори за качване и слизане на ангели върху Човешкият Син. От историята с Яков разбрахме, че мястото върху, което са се качвали и слизали ангелите е било: стълбата „не е друго освен Божий дом,” и че „Наистина Господ е на това място”. Извода, който можем да извадим е, че Исус е мястото върху, което слизат и се качват ангелите .т.е. Исус е Божието присъствие.

Сега, нека свържем нещата, за да е по-ясно:

1. Словото е вечно

2. Словото е Бог (Бог Син)

3. Словото разпъва шатъра, скинята си сред хората и живее сред тях

4. Върху Исус ще слизат и качват ангелите, което е Божий дом (в виж точка 3)

5. Върху Исус ще слизат и качват ангелите, което е и Божието присъствие (виж точки 2 и после свържи с 3).

От тези пет точки излиза извода, че: „Единородният Син, който е в лоното на Отца, Той Го изяви.” (Йоан 1:18). Разбираме, че ако се фокусираме на Исус, ние ще разберем кой е Бог. Когато видим на какво се противи Исус то е все едно виждаме на какво се противи Бог, когато виждаме на какво се радва Исус, тогава виждаме на какво се радва Бог.

„Филип Му казва: Господи, покажи ни Отца, и достатъчно ни е. Исус му казва: Толкова време съм с вас и не познаваш ли Ме Филипе? Който е видял Мене, видял е Отца; как казваш ти: Покажи ми Отца?” (Йоан 14:7)

От тук разбираме, че всичките знамения (знаци), които Исус извършва имат задачата да покажат и да ни посочат, че Исус е Божият Син, което е и целта на Евангелието (Йоан 20:31). И когато разберем, че знаците сочат към Исус, ние се изправяме пред избора на всички избори, да Го приемем като Божи Син или да го отхвърлим като такъв. И трябва да знаем едно: благословение на благословения е да се приеме Божият Син, за да имаме живот, един истински живот. Същевременно, отхвърлянето на Божият Син е проклетия на проклетиите, понеже, тогава няма да имаме живот.

[i] Йеховистите казват, че: Исус е най-великото Божие създание, и че той е малък бог. Това вярване се е появило още в ранното Християнство от еретика Арий (250–336 сл. Хр.) и се нарича арианство. Техният лозунг е бил: Имало е време, когато Сина не го е имало.” Арианството е обявено за ерес на събора в Никея през 325 сл. Хр.

[ii] И сега прослави Ме, Отче, у Себе Си със славата, която имах у Тебе преди създанието на света (Йоан 17:5).

Небето – какво знаем за него

Н.Т. Райт “Surprised by Hope: Rethinking Heaven, the Resurrection, and the Mission of the Church ”

Наскоро ми попадна една книга на Брайън Инс[i], която направо ме озадачи. Той казва следното относно възкресението на тялото „ Настоящето Angels_cloud Ортодоксално християнство вече не вярва в възкресение на тялото, като предпочита концепцията за вечното съществуване на душата, въпреки че някои креда все още говорят за тази стара концепция.“

Това направо ме разтърси и веднага си казах „Господи, дано християните не вярват в такива глупости.“ Замислете се, ако Инс е прав, то тогава смъртта никога няма да е победена[ii] , а ще бъде украсена с хубави думи: няма да е вече наш враг, а ще е просто начина ,по който безсмъртната душа отива във вечността.[iii]

Какво е разбирането на хората за смъртта

Някои вярват, че тя е нещо ужасно, гаден противник, който постоянно диша във врата на жертвата си. Това разбиране върви ръка за ръка с вярването, че въпреки, че смъртта е враг, тя ще бъде победена. До поне 18 век, гробовете на хората са били изписвани с латинското „resurgam”, което означава „Аз ще възкръсна.“ Това е показвало вярата, че сега починалият човек се намира в някакво междинно състояние, след което ще бъде последвано от живот тялом в определено бъдеще. Затова хората се погребват на изток, за да може, когато дойде Господ, да могат да станат и да Го посрещнат.

Друго виждане за смъртта е, че е един приятел, който идва, за да ни отведе на друго, по-добро място. Това вярване набира сили през 19 век и бива подкрепяно от поддръжниците на доброволната евтаназия. Така виждаме, че Християнството вижда смъртта в две противоположности – смъртен враг и добър приятел.

Почти във всяка църква се противоположности, че небето , мястото където отиват Божиите хора е горе, докато Ада, където отиват другите е отдолу. Интересното е, че това виждане се приема и от хора, които не са Християни.

Най-яркият пример се намира в книгата на Мария Шраъвър наречена „Какво е Небето.“ Това е детска книга, в която има много картинки и облачета. В книгата се казва, че Небето е:

Място в което вярваш ... то е красиво място, където си седнал на меки облачета и си говориш с други хора, които са също там. През нощта, можеш да седнеш до звездите, които са много ярки ... Ако си бил добър през живота си, тогава отиваш на небето ...Когато живота ти свърши тук, Бог изпраща един ангел да те вземе и заведе на Небето при Бог ... и баба живее в мен ... най-важното, тя ме научи да вярвам в себе си ... тя е на безопасно място, при звездите, при Бог и при ангелите ... тя се грижи за нас от там. Аз искам да знаеш (казва героинята на баба си), че въпреки, че вече не си на земята, твоят дух винаги ще живее в мен.

Това е, което милиони хора по света вярват за Небето и учат децата си на същото. Истината, която Библията учи е различна, ама много различна.

На много хора им идва като гръм и мълния, когато разберат, че в Библията се говори много малко за „отиване на небето след като умреш.“ Говори се малко и за ада. Картинките, които сме виждали за Ада и Рая са плод на богато въображение. Много християни вярват, че когато в Новият Завет се говори за небето, като място, където отиват тези, които са спасени. Във всички други евангелиясе споменава фразата Божието Царство, която в Матей е заменена с Небесното Царство. Когато четат Матей, те четат за влизане в Небесното Царство – те си мислят, че се говори за това, как да влезеш е Небето след като умреш. Със сигурност, това не е, което Исус и Матей са искали да кажат.

Нека се обърнем към Библията. Когато се говори за небето в НЗ като „Божието Царство“ не се има предвид съдбата на умрелите, нито и бягане от този свят на друго място, но се говори за Божието царство идващо „както на небето, така и на земята.“ Корените на това неразбиране са много дълбоки и се крият отчасти в останки от платонизма. Те водят до объркано разбиране на християните, че този свят е лош, не си струва да се пази; както и нашите тела – които са срамни и нечисти.

Същевременно, красивата картина в Октровение 3 и 4 глави, където 24 старци оставят короните си пред Божия трон и Агнеца, до стъкленото море, не е, картина описваща последния ден, в който всичките спасени са най-накрая на небето. Това е картина на нашата настояща реалност, измерението на Божието царство в нашият личен живот. Небето в Библията, не е бъдещата съдба, а друго, скрито измерение на нашето ежедневие – Божието измерение. Бог направи небето и земята, в края, ще ги направи нови и ще ги съедини завинаги. И когато дойдем в края на Откровение 21-22, ние не виждаме спасени души, които хвъркат из небето, а напротив, виждаме небесният Ерусалим слизащ от небето на земята, като по този начин двете се обединяват завинаги.

Повечето Християни, не мислят за това много много. Те се задоволяват със орязаната и съкратена версия на Християнската надежда, която също е и непълна. Разбира се, няма как да правят друго, когато са заляти с песни и химни, паметници, и дори богословски трудове. Просто всеки мисли, че Небето е термин, който описва крайната дестинация, вечният дом, и езика на възкресението ... и термина „ново небе и земя“ просто трябва да бъде наврян някъде там в това виждане, за да е библейско всичко.

Това, което става в църквите ни днес е страшно. От една страна старото разбиране за ада и рая е пренебрегнато, дори и атакувано. Много хора отказват да вярват в Ада като цяло. Това, което откриваме е, че в последните години, това довежда и до обезценяване на небето, понеже никой няма да ходи в Ада (той не съществува), би било нечестно човек, който е правил лоши неща цял живот направо да отиде на Небето, вместо да мине през едно очистващо след-смъртно пътуване (чистилището). Понеже, всеки като умре, със сигурност не е готов да се срещне с Твореца, той или тя трябва да премине през период на пречистване, израстване към светлината (т.е. през чистилището). Много хора вярват в универсализма, теория, която казва, че Бог непрестанно предлага на непокаялите се избора да Го приемат, до момента, в който те просто няма какво друго да правят освен да Го приемат поради голямата Му божествена любов. Някои казват, че небето е доста скучно място – да седиш на облак и да свириш на арфа цяла вечност – и те или не вярват, или не искат да отидат там.[iv] Други, малко ядосано заявяват, че Бог е личност, която иска да бъде боготворена през цялото време, и просто не си струва да се почита такова божество. Тези от нас, които вярват, че живота е активен и интересен, отразяващ Божият образ в новите небе и земя, сме често критикувани, заради това, че се мъчим да пренесем заетостта на този живот в бъдещия.

[i] Brian Innes, Death and the Afterlife (New York: St. Martin’s Press, 1999).

[ii] 1 Коринтяни 15:26 „И смъртта, най-последен враг, и тя ще бъде унищожена“

[iii] Теорията за грабването таи в себе си същата опастност – ако сме грабнати, то смъртта никога няма да бъде победена, а просто избегната, което не я побеждава. Но за това повече в друга статия.

[iv] Божидар Димитров .... http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=212783

Теории за милениума

Поради огромният интерес към статиите и молба (над 34 имейла) да събера всичко в един пост, за да е по-лесно четенето и намирането на различните виждания за милениума, реших да събера четерите статии в една. Приятно четене!

Г.Г.

Относно милениума

Никейското кредо на вярата потвърждаващо, че Христос „ще дойде пак в слава, за да съди живите и мъртвите” е изповядвано от всички клонове на Християнството. Преди да бъде разпънат, Христос предсказа своето завръщане (Матей 24:30; 25:31-46). Новият Завет потвърждава това (1 Солунци 4:13-17; 2 Солунци 2:1; 1 Коринтяни 11:26, 15:51; Яков 5:7; Евреи 9:28; 1 Йоан 3:2; 2 Петрово 3:1; Откровение 19:11). Никой от значителните християнски мислители в историята на християнството не го е отрекъл.

Това очевидно единодушие, че Христос ще се върне е контрастирано с различните мнения относно, кога ще стане това. Трябва да знаем още от сега, че определянето на точни дати за идването на Христос е рискована работа. Преди да бъде разпънат, Христос заяви, че дори Той не знае часът и времето на второто Си идване (Марк 13:32). Рано в своето си служение, апостол Павел, вероятно е очаквал Христос да дойде преди неговата смърт (1 Солунци 4:17). Важно е да се отбележи, че Павел никога не определи дата и час на това завръщане на Месията. Единственото указание, което Новия Завет дава за второто пришествие на Христос е изказано от самия Него „И това благовестие на царството ще бъде проповядвано по цялата вселена за свидетелство на всичките народи; и тогава ще дойде свършекът.” (Матей 24:14)

Предполагам, въз основа на Словото, никой от нас няма да се усмели да дава точни дати за идването на Христос. Обаче, въпроса остава дали Писанието ни дава някакъв модел на събития, които ще се случат, около второто пришествие на Христос. Сам Исус говори за знамения, които трябва да се случат преди да дойде: война, глад, земетресения и гонение на християните (Матей 24:4-10). Павел потвърждава това в 2 Солунци 2 и 2 Тимотей 3. Книгата Откровение ни показва подобна картина.

Вероятно най-спорното събитие около второто идване на Христос е доктрината за милениума. Тази доктрина учи, че Христос ще царува на земята, заедно с Църквата Си за период от 1000 години (милениум) преди крайният съден ден. Това хиляда годишно царство е споменато само веднъж в Библията, Октровение 20. Поради факта, че автора на Откровение използва изобилие от символи като цифри и имена (666 – числото на звяра), много казват, че тези 1000 години са символични, а не буквални. Други, четат Откровение 20 като част от история, която показва, какво ще стане в бъдеще, като използва символи, но и говори за буквално земно царстване на Христос (Откровение 20:1-6) преди деня на страшния съд (Откровение 20:11-15).

В следните статии ще разгледаме четирите главни теории отнасящи се за милениума. Те са, по ред на тяхното появяване в историята на Християнството: при-милениализъм, амилениализъм, пост-милениализъм и диспенсационален при-милениализъм. Тези статии имат само информативен, изследователски характер, и не целят да определят, коя от теориите е правилната.

Исторически премилениализъм

Най-ранната теория определя миленума (1000 годишното царстване на Христос на земята) като времето между неговото второ пришествие и последния съд. Според тази теория, времето между възкресението на Христос и Неговото второ идване, ще е време на постоянен конфликт между последователите на Христос и тези, които следват княза на този свят, Сатана. Страданията и гоненията ще се увеличат с приближаване на времето на идването на Христос.

Когато Христос се завърне, Той ще спаси последователите си от унищожение и отстъпничество (Матей 24:24, 31). Той ще победи силите на злото на земята, които ще са водени от един, който Павел нарича „ синът на погибелта” (2 Солунци 2:3), а Йоан “Антихриста” (1 Йоан 2:18), както и звярът (Откровение 13; 20). След тази битка, Христос ще установи хилядагодишното Си царство на мир на земята, през времето на което Сатана ще бъде затворен и Църквата ще управлява заедно с нейния Господ (Откровение 20:1-6). След тези 1000 години на Сатана ще се даде възможност от Бог, да подмами народите за последен път. Сатана пак ще бъде победен и осъден, след което настъпва последният съден ден (Откровение 20:7-15).

Богослови от втори век след Христа (от изток и запад) са поддържали тази теория. Те са: Иреней (Against Heresies 5. 28, 33), Юстин Мъченик (Dialogue with Trypho 80, 81), Тертулиан (Against Marcion 3.24). Папий (около 60-130 Сл. Хр; Against Heresies 5.28) за когото Ириней казва, че е ученик на апостол Йоан, също е поддържал тази теория. От друга страна, Ориген, силно се е противопоставял на историческия премилениализъм (First Principles 2.11), което не бива да ни учудва, понеже той е обожавал алегорията.

Много от първите християни са разбирали „Вавилон” споменат в Откровение да означава Рим, който наистина е преследвал Църквата от време на време в периода от първи до четвърти век Сл. Христа (Откровение 17:5; 18:2; забележете 17:9 „седем хълма”, като знаем ,че Рим е градът построен на седем хълма). При това разбиране за Вавилон (че е Рим) следва, че Антихриста или звяра е трябвало да бъде сам имератора на Римската империя. Според това разбиране, милениума е трябвало да дойде, когато Рим и императора са победени от Христос при второто Си пришествие.

Амиленианизъм

Странно нещо е станало по време на очакване на милениума. Антихриста е станал защитник на Църквата. Това се случило през 313 година; кратко време след едно от най-ожесточените преследвания на Църквата. Император Константин става Християнин. Същата тази година, той издава Миланският указ, с който на Християнството се е дава статут на легална религия. Години след това (27 Февруари 380 г. Сл. Хр), Християнството станало официалната религия на Римската Империя.

Тази бърза промяна на отношението на императора на Рим към Църквата е показала, че вероятно, историческият примилениализъм може би не е правилна теория. Рим не е Вавилон и императора не е Антихриста. По този начин, ситуацията на Християнството се променила драстично. Под влиянието на Ориген и неговият алерогичен подход към Писанието, хората започнали да вярват, че няма да има 1000 годишно царство на Христос на земята между второто пришествие и последния съден ден. Хилядата години на Окровение 20 са били разбирани вече символично, а не буквално.

Августин Блаженни е бил този, който е формулирал класическото амилениално разбиране, което е щяло да доминира в Църквата през следващите 1000 години. Той казва, че милениума е започнал с първото идване на Христос. Управлението на Христос чрез Църквата между първото и второто пришествие е това, което автора на Откровение е имал в предвид като символично е говорил за 1000 години.

Амиленианизма е бил подкрепен от Лутер и Калвин, въпреки острите си възражения към Рим и алегоричната херменевтика на Августин, която той е използвал, за да потвърди тази теория.

Пост-милениализъм

Тази теория твърди, че светът в бъдеще ще изпита златен век на мир и просперитет. Този златен век ще е именно милениума, който не е задължително да е 1000 години, а просто дълъг период от време. Цялостната структура на това виждане е в пълна противоположност на историческия примилениализъм и амилениализмa. По-точно: и двете предишни теории подкрепят идеята, че ще има исторически катаклизъм, в който Църквата ще изпита време на голямо гонение преди второто идване на Христос. Посмилениализма, от друга страна, предлага прогресивно или еволюционно виждане за историята на света. Независимо от временни трудности, като цяло Църквата ще успее да обърне целия свят чрез проповядване на Благовестието.

Пост-милениалната доктрина може да бъде сумирана по следния начин:

Християнството, въпреки малки проблеми, ще превземе света. Не всеки човек ще бъде обърнат, но Евангелието на Христос ще бъде разпознато като истината от целия свят.
Когато стане това, ще настъпи период на безпрецедентен мир на земята. Ще има грях и смърт, но светът ще бъде много по-добър от всеки друг период от човешката история. Ще бъде, така да се каже, Християнски свят.
Много от постмилениалистите вярват, че през този период евреите ще се обърнат към християнствот
В края на този период Христос ще се върне, мъртвите ще бъдат възкресени и последния съд ще настане. След това новото небе и земя ще ни бъдат открити.

Някой постмилениалисти твърдят, че точно преди идването на Христос ще има кратък период на отпадане и конфликт между християните и злото. Обаче, това не е широко разпространено сред поддръжниците на тази теория.

Постмилениалистите са критикувани, че имат прекалено оптимистично отношение към човешката природа, и така са попаднали в клопките на модерни теории за еволюционният прогрес на човечеството. Трябва да знаем, че пуританите калвинистите в Северна Америка са били постмилениалисти. Джонатан Едуардс, който е вярвал много силно в греховността на човешката природа е бил постмилениалист. [i] Важно е да отбележим, че Едуардс е основал постмилениалните си виждания не на човешките способности, а на всевластният Бог.

През 19 век постмиленианизма набира скорост в Северна Америка, особено сред последователите на реформаторите. Катаклизмите, обаче, които стават по време на първата световна война са накарали много християни да преосмислят постмилениалните си виждания относто прогреса към подобрение на света.

Диспенционален премилениализъм

В 19 век в Англия се появява вариация на историческият премилениализъм позната като диспенционален премилениализъм. Това е виждане, чиято херменевтика е стриктно буквална и разделяща Божите дела на такива свързани само с Израел, и такива свързани само с Църквата.

Името на това движение идва от превода на King James, който превежда гръцката дума oikonomia в 1 Коринтяни 9:7 като диспенсация. Диспенсацията е начин, на управление на дадено общество. Богословски, означава период от време, през което хората са изпитвани, за да се разбере дали ще се подчинят на Божията открита воля. Скофийлд, който е бил редакторa на Scofield Reference Bible, определя седем диспенсации в Божия план за вековете: Невинноста (преди грехопадението), Съзнание (от грехопадението до Ной), Човешко управление (от грехопадението до Авраам), Обещанието (от Авраам до Мойсей), Закона (От Мойсей до Христос), Благодатта (века на Църквата) и Царството (Милениума). В края на Милениума настъпва Божият съд и се определя крайната съдба на човечеството.

Основната разлика между диспенционализма и историческия премилениализъм е в петата и шестата диспенсации – на Закона и Благодатта. За диспенсационалистите, народа на Израел е диспенсацията на Закона и са Божият народ тук на земята. Църквата е диспенсацията на Благодатта и е Божиите небесни хора, понеже християните не са определена нация на земята. Това означава, че старозаветните обещания дадени на Израел не трябва да се прилагат за Църквата. Още повече, херменевтиката на диспенсационализма изисква термина Израел, никога да не се прилага като символ на Църквата, а само буквално за Божият земен народ. Диспенсационалистите наричат това разделение: „излагане право словото на истината.” (2 Тимотей 2:15)

Най-големата разлика между историческия и диспенсационален премилениализъм е доктрината за грабването преди голямата скръб. Самата дума „грабване” описва събитие, което Апостол Павел споменава в 1 Солунци 4:13-17, когато Христос ще се завърне и ще грабне (вземе) църквата Си от света. Историческият премилениализъм вярва в грабване към края на голямата скръб точно преди да се върне Христос. Диспенсационалистите, от друга страна, разделят завръщането на Христос на две фази: Идването на Христос за Църквата Си (грабването), което те казват, ще се случи точно преди седемгодишната скръб, и идването на Христос със Църквата след голямата скръб.

Изниква въпроса тогава, кои са тези избрани, за които Христос казва, че ще преминат през голямата скръб (Марк 13:18-22)? Те са Божиите слуги, които Йоан описва като 144 000 от всичките израелски племена (Откровение 7:3-4). Диспенсационалистите не разбират тази цифра като символична, както правят историческите премилениалисти (те казват, че 144 000 е голямото множество, от всяка държава, народ, племе и език” споменати в Октровение 7:9). Следвайки трърдото си буквално тълкувание , диспенсационалистите вярват, че 144 000 са повярвалите в Христос евреи през времето на голямата скръб. По време на тази скръб, Бог пак ще се погрижи за земния си народ Израел, както е правил при диспенсацията на Закона, преди тази на Благодатта (века на Църквата). От тук разбираме, че грабване преди голямата скръб е богословски нужно за диспенсационистите за да могат да поддържат разделението между Израел и Църквата.

Георги Гърдев

[i] Jonathan Edwards, The History of Redemption в The Works of President Edwards, 5:67. Едуардс споменава четири идвания на Христос 1. Въплъщението, 2. Християнизирането на Рим при Константин 3. Бъдещият златен век (милениума) и триумфа на благовестието и 4 края на историята и последният съден ден.

На кой му е нужно богословие

Наскоро имах възножност да се поровя из християнските форуми на bibliata.com и други сайтове, където забелязах огромен неприязън към богословието (сериозното и задълбочено изучаване на Светото Писание). Много от изказванията бяха от рода на: „Братко, аз не разбирам нито гръцки, нито богословието, но знам, че трябва да обичам Исус и другите и това ми стига.”

Не ме разбирайте погрешно, не съм против тези хора, аз вярвам, че тези са добронамерени християни, които си четат Библията и обичат Христос, но това, в което се съмнявам е колко ефективно е тяхното благовестие и техният подход към правенето на ученици. Могат ли тези хора да обяснят християнската си вяра, започвайки от самото начало. Могат ли да обяснят вярата си в Бог (монотеизъм) и да продължат с обяснение на ортодоксално вярване за Христос. Тука не говорим за философско изразяване на вярата си, а за основни християнски доктрини като Библията, спасението , троицата, Христос ... можем ли да ги обясним ако някой иска да му ги обясним, или казваме „обичай Исус и обичай другите и това е.”

Такива хора несъмнено знаят „християнският вървеж” но не знаят „християнското мислене”. Техният живот е бил кръстен, но не и техният ум. Те са посветили сърцето си на Христос, но не са научили основите на християнската история и богословие, а още по-малко библейската история и богословие. Те се учат да изцеляват, преди да могат да обяснят Христологията (доктрината за богочовека Христос).

Не ме разбирайте погрешно – любовта е добродетел, но също е добродетел и правилното използване на Писанието, както и правилната мисъл изразяваща Божието чудно спасение сред хората. В края на краищата, първата и най-важна заповед е „Да възлюбиш Господа твоя Бог с цялото си сърце, с цялата си душа и с всичкия си ум.” Ние забравяме често, всичкия си ум.

Това, което искам да кажа е, че набожността изглежда за някои да е по-важна от богословието. Да се обича Бог и ближния, е станала една духовна мантра, и няма място за подчинение към Него, за слушане на Неговия глас към по-сложни нюанси на Неговите очаквания относно човека.

Ние трябва да можем да обясним богословски кой е Исус. Той е Божия Син, той е Бог, той е Месията, Той е Божият агнец. Всичките тези термини са от Библията, и имат дълбок, ама много дълбок богословски смисъл. Ние не само трябва да усещаме Бог, както правят Ню Ейдж, ние трябва и да можем да познаем Неговата същност, до степента открита ни в Библията. Ние не само трябва да обичаме Бог, ами и да Го познаваме.

Нуждата от набожност и богословска дълбочина е оргомна в църквата. Обществата ни са пълни с хора, които имат огромна любов към Бог, но съдържанието на тяхната вяра е нищожно. Те не могат да обяснят вярата си, и когато се премине на по-виското, интелектуално ниво на обяснение, те остават безмълвни. Наскоро разговарях с един приятел от друг град, с който изучаваме Библията по скайп и го попитах „защо мислиш, Исус е наречен Божият Агнец” и той ми каза „защото Исус е нежен и мил, като агънце.” Когато му обасних различните разбирания за „божий агнец” въз основа на по-задълбочено изучаване на словото, той направо не можеше да повярва, че толкова много неща могат да се научат.

Скоро слушах аудио проповед, в която пастора много авторитетно заявяваше, че човек, който има психологически проблем (депресия по специално) е обладан от демони и не може да бъде кръстен в Духа. Такъв човек, каза пастора, е съгрешил. В един от клоновете на църквата ни имаме жена, която страда от депресия, която е кръстена със Святият Дух и си върши задълженията като майка, съпруга и един от ръководителите на църквата. Колко невежо изказване на този пастор. Съгласен съм, че понякога, за някои болести, библията казва, че са демонично влияние, но на други места, много ясно, същата книга заявява, че това си е болест или недъг ... и не са породени от грях или демонично влияние. Ясно си личи, че този пастор не е изучавал Библията обстойно и задълбочено (относно този въпрос), преди да проповядва тази проповед. Представяте ли си, колко наранявания може да причини той на хора, които поради греха в този свят, имат здравословни проблеми (психически или физически), и е нито по тяхна вина, нито от демонично влияние, хора, които сериозно си изпълняват задълженията, които са поели пред Бог и хора, които имат Божият Свят Дух в тях.

Как да си обясним това? Много от проповедите ни са насочени към лична опитност с Бог и просперитет, вместо дълбоко екзегетично изучаване на текста. Проповедите ни са често като психологичен сеанс, който успокоява хората, вместо да ги кара да се задълбаят в Писанието и да открият кой е Бог, понеже Бог ни се е откривал в миналото чрез пророци и съдии, но сега ни се открива чрез Сина си, и сега ние можем да изучаваме Словото му, да разбереме какво означава ‘Аз Съм, който ще бъда” чрез Святият Дух.

Върху това имаме да кажем много неща и мъчни за поясняване, защото сте станали тъпи в слушане. Понеже докато вие трябваше до сега, според изтеклото време, и учители да станете, имате нужда да ви учи някой изново най-елементарните начала на Божиите словеса, и достигнахте да имате нужда от мляко, а не от твърда храна. Защото всеки, който се храни с мляко, е неопитен в учението за правдата, понеже е младенец; а твърдата храна е за пълнолетните, които чрез упражнение са обучили чувствата си да разпознават доброто и злото.

Евреи 5:11-14

Георги Гърдев

Диспенсационализма

Диспенционален премилениализъм

Георги Гърдев

Пост-милениализъм

Пост-милениализъм

Пост-милениалната доктрина може да бъде сумирана по следния начин:

Християнството, въпреки малки проблеми, ще превземе света. Не всеки човек ще бъде обърнат, но Евангелието на Христос ще бъде разпознато като истината от целия свят.
Когато стане това, ще настъпи период на безпрецедентен мир на земята. Ще има грях и смърт, но светът ще бъде много по-добър от всеки друг период от човешката история. Ще бъде, така да се каже, Християнски свят.
Много от постмилениалистите вярват, че през този период евреите ще се обърнат към християнствот
В края на този период Христос ще се върне, мъртвите ще бъдат възкресени и последния съд ще настане. След това новото небе и земя ще ни бъдат открити.

Георги Гърдев

Знамения или чудеса

Небето – какво знаем за него

Теории за милениума

На кой му е нужно богословие

Диспенсационализма

Пост-милениализъм

Категории

Facebook