Понякога да сте чували хора, които казват: „Цунамито, земетресенията, гладът, луната придобиваща червен цвят ... всичко това ни показва, че идва края на света?” И виждаме паника да настъпва, хора опразват магазините, започват да копаят бункери и какво ли още не. Наистина, времето наближава. Всъщност, ние никога не сме били по-близо до края на света и второто идване на Господа, отколкото сме днес и сега.

Проблема е, че Библията е ясна по този въпрос, ние не знаем кога ще стане това. Христос ни казва в Марк 13:30 за белезите на времето, когато това ще започне да се случва. Мисля, че правейки екзегетичен анализ на конкретка част от стиха, ние ще можем да научим малко повече относно това пророчество на нашият Господ.

Ще започнем с малко граматика: Аорист е неопределено време в гръцкия език, което показва само факта на действието, без да обяснява неговата продължителност.

Знаейки това, нека разгледаме текста на Марк 13:30 където Исус казва „Истина ви казвам, това поколение няма да премине докато тези неща не се случат (се случат е превода на глагола geneitai, който е в аорист)”. Този пасаж е труден за разбиране, понеже в 24 стих Христос вече доста живописно бе описал края на света: слънцето и луната вече няма да дават светлина, звезди ще паднат от небето, и небесните тела ще се разклатят.

Какво е искал да каже Христос с фразата "това поколение" (ha genea autei)? Поколението, което слуша неговите думи (първите последователи) или поколението, което чете думите през 15 век, или пък нашето поколение в 21 век? Мисля, че отговора може да се даде ако погледнем на глагола като на начинателен в аорист, и го преведем като започнало действие. По този начин текста може да се преведе така: „Истина ви казвам, това поколение няма да премине докато всичките тези неща не започнат да се случват.”

Разбира се, някой може да каже, че това си е научна спекулация. При екзегетичният анализ, едно от правилата е, да се намери текст с подобна граматична структура и да се определи, дали този втори текст помага за разбирането на първият (което не е задължително).

В нашият случай, одобна структура може да се намери и в думите на ангел Гавраил към Захария (Лука 1:20). „И, ето, ще млъкнеш, и не ще можеш да говориш, до деня, когато ще се сбъдне това (geneitai tauta).” При изследва не целият контекст на наратива, ще видим, че ангела пророкува не само за раждането на Йоан Кръстител, но и за неговото служение (ст. 13-17). Същевременно наблюдаваме, че Захария възвръща говора си в момента, в който написва на дъсчица името на новороденият си син Йоан (ст. 62-64). Следователно, този стих (ст. 20) трябва да се преведе: „И, ето, ще млъкнеш, и не ще можеш да говориш, до деня, когато започне да се сбъдва това.”