Краят на 7 и началото на 6 век пр. Христа са времена на големи изпитания за Юда като нация и като народ. Йосия, един от най-богоугодните царе умира във битка през 609 пр. Хр. докато защитава народа си от египетските армии.

Смъртта на Йосия, нашествието на Вавилон, завладяването на Ерусалим, заробването на едни от най-умните и добри граждани през 605 пр. Хр. и последвалото повторно нашествие над Ерусалим през 597, и накрая разрушаването на Ерусалим и на Храма през 587, докарват края на царството на Юда и повдигат много сложни въпроси относно вярата. Защо Бог, по чуден начин, не спаси Ерусалим, както направи по-рано по времето на цар Езекия (4 Царе 19:14-37)? Вавилонските Богове по-силни ли бяха от Яхве? Да не би Юда да е съгрешил толкова много, че Бог да се е отказал от Своя народ?

Юда изпада в една богословска криза, която изисква появата на пророк, който да изтълкува настоящата ситуация, да покаже греха на народа, да ги върне при Бог и да даде надежда за възстановяването на царството на Юда. Бог изпрати двама такива пророци, Еремия и Езекил, които трябваше да изпълнят тези задачи. Еремия се намираше в измъчената земя на Юда докато Езекил се намираше във Вавилон. Човекът Езекил и неговото послание са целта на тази статия.

Личният Живот на Езекил
Името Езекил означава „Господ дава сила”, и наистина е доста подходящо име за пророк, който е трябвало да подсили вярата на хората и да даде надежда в трудните времена. Езекил идва от свещенически род (Езекил 1:3) и със сигурност е трябвало да бъде обучаван за бъдещ свещеник докато е бил в Ерусалим. Неговата загриженост относно спазването на ритуалното пречистване (4:9-14), познанията относно изискванията на закона (22:1:31), и детайлното му описание на новият храм и ритуалите изпълнявани в новият Ерусалим (40:1-46:24) показват неговата връзка със свещенически род и обучение.

Езекил дойде във Вавилон заедно със втората вълна от заточеници през 597 пр. Хр. и се заселва с други Юдеи във Тел-авив близо до реката Ховар. Жена му почива неочаквано по време на Вавилонското заточение (24:15-18). Библията не споменава Езекил и жена му да са имали деца.

Времето на служението на Езекил
Езекил пише, че през петата година от заточението на цар Йоахин във Вавилон е получил Божият призив за неговата служба, което е било около 592г. пр. Хр. (1:2). Допълнителното споменаване на тринайсетата година от призива към Езекил (ст. 1) ни дава два възможни коментара. Някои Библейски учени казват, че тринайсетата година се отнася за възрастта на Езекил. Свещеници, които са започвали обучението си са можели да служат в храма чак, когато са били на 30 години. В ритуално нечистата Вавилонска империя Езекил не е можел да служи като свещеник дори и ако е бил на 30 години, затова Бог го призовава да служи като пророк. Обаче, има две предпоставки, които отричат тази хипотеза. Първата е, че споменаването на Библията за Левити които са 30 или повече години не означава, че те са започнали службата си точно на 30 годишна възраст (Числа 4:1-3 и 1 Летописи 23:3). Второ, пророците обикновено са датирали тяхното призвание от Бога чрез значими събития, а не според датата на раждането си (пример Исая 6:1 и Амос 1:1).

Други учени казват, че тези 30 години показват, че са минали 30 години от откриването на книгата на закона в храма по времето на реформите на цар Йосия. От започването на реформите на Йосия през 622, и 30 години след това, наистина биха били горе-долу 5 години от заточението на цар Йоахин през 592. Езекил, като верен свещеник, осъзнава важността от послушание пред Бог спомената в закона, а и не само това, но и от примера на личната отговорност от страна на цар Йосия. Събитие, като намирането на книгата на закона би било достатъчно важно, за да служи като знак на датата на неговото призвание за служба като пророк, за да може да върне неговите хора обратно при Бог.

Пророческото служение на Езекил е траяло поне до 571 (Езек. 29:17), което показва, че е продължило 20 години. Най-вероятно, той е продължил своето си служение като пророк и след тази дата, но нито едно от пророческите му послания не датират от дата по-късна от 571 г. Библията не ни казва нищо относно смъртта на Езекил.

Езекил във Вавилон
Физическото място, където Езекил е пророкувал е било Вавилон, което е доста по-различно от местата, където другите старозаветни пророци са работели. Довеждането на Юдеите в заточение във Вавилон е помогнало на вавилонците поне по два начина. Първо, чрез заточението те успяват да махнат водачите на Юда от родната им страна, и по този начин намаляват опасността от въстания от страна на Юда – понеже няма водачи. Вторият начин, е че давайки им за обработка занемарените и труднодостъпни земи на южната част на вавилонската империя би снабдило Вавилон с повече храна, което би довело до увеличаване на населението.

Въпреки, че управителите на Вавилон са позволявали малко права на Юдеите относно управление на техните си общества чрез старейшини, те са изисквали от заточениците да плащат много високи данъци. Юдеите в заточение можели свободно да упражняват вярата си, свещениците можели свободно да преподават закона и да дават насоки как да го практикуват в тази нечиста земя. Въпреки, че някои религиозни традиции се били запазили, липсата на Храма довело до драстични промени в начините на хвалените и поклонение. Доброто което се е получило в резултат на заточението, е че се е изградила една издръжливост от страна на юдеите, а лошото е било, че живота е ставал по-труден и по-мизерен.

Някои от юдейските заточеници са разбирали ситуацията си като доказателство, че Бог напълно ги е изоставил. Други са се надявали, че заточението ще свърши скоро, и че Бог ще ги върне по домовете им. Нито една от двете групи не са смятали, че са извършели грях, и че имат нужда да се обърнат към Бог с вяра.

Езекил пророкува
Трудните обстоятелства, с които се сблъсква Езекил обясняват величественият начин, по който той получава и предава Божието послание. Сред другите старозаветни пророци, само Данаил получава видения като тези на Езекил. По принцип видения са близки до сънищата, но интересното при Езекил, е че той получава виденията си когато е буден (8:1) и разпознава момента, в който видението започва и свършва (11:24-25). Езекил разбира виденията си като лично Божие послание за него и за Божият народ. Получавайки виденията, Езекил успява да предаде посланията, които те носят на заточениците (ст. 25).

Чрез виденията, Бог предава на Езекил едни от най-силните Си послания. Първото видение на Езекил набляга на Божията слава и присъствие и това става основата на служението на Езекил (1:1-3:15). Второто видение описва по един драматичен начин дълбочината и сериозността на греха на Юда (8:1-11:24). Третото видение дава успокоение на Юдея и надежда за освобождение (37:1-14). В последното видение на Езекил, Бог описва един чудодейно възстановен бъдещ и нов Израел.

Бог заповяда на Езекил да мълчи през част от ранните стадии на своето служение. (3:26-27; 24:27). Въпреки това, Езекил намерил начин да може да предаде Божията истина на хората. Както и други пророци, чрез символични действия (сравни с Исая 20:1-6; Еремия 19:1-13) успява да предаде Божието послание на една миниатюрна основа. По този начин, Езекил успява по доста драматичен начин да разкаже за Вавилонската обсада и разрушаването на Ерусалим (Езекил 4:1-5:17), както и бягството на Седекия и залавянето му от Вавилонската армия (12:1-16). Съвпадението на смъртта на жената на Езекил с разрушаването на Ерусалим и Храма от вавилонците се оказва доста емоционално и болезнено изпитание. Бог кара Езекил да остави настрана мъката и обичаите за оплакване на мъртвата си жена. Точно както Бог забрани на Езекил да изрази мъката си, вавилонците няма да позволят на юдеите от заточението да отделят специално време за жалеене по тяхната разрушена столица, държава и народ (24:15:27).

Странните видения и символични действия на Езекил карат доста богослови да го определят като екстатичен пророк. От самото начало на пророците в Израел, екстатичното пророкуване е играло доста важна роля (1 Царе10:1-13). Екстатичните пророци са получавали Божието послание докато са били в състояние на интензивна концентрация, нещо подобно на изпадане в транс. Техният фокус върху това, което Бог има да каже им е дал разбиране върху пророчеството и сила да могат да го предадат на този, за който се отнася. Докато други богослови предпочитат да не наричат Езекил екстатичен пророк, те не могат да отрекат неговата забележителна чувствителност към Бог, и от факта, че символичните му действия говорят, че силата и влиянието му имат божествен произход, т.е. дадени са му от Бога.

Двете фази на служението на Езекил
Начина на проповядване на Езекил преди падането на Ерусалим е коренно различен от този след падането и унищожението му (сравни глави 1-24 с 25-48). Необикновените символични действия на Езекил са били като драматично изображение на бъдещото падане на Ерусалим, ужасяващата загуба на живот и залавянето на цар Седекия (4:1-5:17; 12:1-16). Първите две видения много ясно показват огромната бездна разделяща светия Бог и противящите Му се хора (1:1-13:15; 8:1-111:24) както и кулминацията на оттеглящата се Божия слава от храма в Ерусалим. Езекил осъжда царството на Юда заради многото му грехове (22:1-31) и богохулните ритуали извършвани в храма (8:1-18). Чрез три много силни илюстрации той успява да покаже нагледно, че цялата история на Израел и Юда е била история на грехопадение, недоволство и неподчинение към Бог (16:1-63; 20:1-49; 23:1-49). Думите на Езекил са били съсипващо обвинение към Божият народ. Стилът на пророка е показал драстичните мерки, които е трябвало да бъдат приложени към неговите слушатели, за да може те да се обърнат обратно към Бог. Бог е дал на Езекил едно доста силно послание и Езекил покорно го предоставя на хората и не само това, но и илюстрира Божието послание по един невероятен начин.

След падането и разрушаването на Ерусалим Езекил променя стила си на служение. Неговите братя са вече изпитали пълнотата на Божия гняв към тях, и виждаме Езекил, с по-мил тон да им показва надеждата за едно ново, по-добро бъдеще, в което връзката им с Бог ще е доста по-здрава. Както Исая и Еремия, Езекил пророкува срещу чужди народи (25:1-32:32) и заявява, че Бог ще ги съди заради техните грехове. После Езекил набляга на евентуалното възстановяване на царствата Израел и Юда като използва не толкова драматични символи (37:15-23) които са все така силни, но изпълнени с надежда и успокоение (34:1-31) както и послания в резултат на видения (37:1-14; 40:1-48-35).

Езекил имаше обучението, дарбите и предаността към Бога, които се изискваха за това толкова важно време в историята на царството на Юда. Чрез Езекил, Бог помогна на народа Си да разбере падението на нацията им, столицата и храма и ги призова да се върнат обратно към Него, в една нова, и по-дълбока връзка със Създателят. Това е носело надеждата, за едно по-добро бъдеще, белязано от Божието присъствие.