Георги Гърдев

Въплъщение и откровение
Още от древността много богослови, философи и мислители са си задавали следните въпроси „Може ли да видим или познаем Бог? На какво прилича Той?” Въплъщението ни дава отговор на тези въпроси. Апостол Йоан пише: „Никой, кога да е, не е видял Бога; Единородният Син, който е в лоното на Отца, Той Го изяви” (Йоан1:18). Ако искаме да видим, какво е Бог, трябва да погледнем към Исус. Той е живият коментар разкриващ Божият характер, той е човешкото лице на Бога, той е прозореца през който ние можем да видим Божието сърце. Когато Филип каза: „Господи, покажи ни Отца”, Исус му отговори: „Който е видял Мене, видял е Отца” (Йоан 14:8-9).

Павел говорейки за Исус казава, че е: „образ на невидимия Бог” (Кол. 1:15). Това означава, че Исус е автентичния образ на Бог. Този образ е приел човешки облик т.е. въплътил се е. Бог се прожектира на екрана на историята, за да могат хората да го видят в образа на Исус Христос. Исус е „сияние на Неговата слава, и отпечатък на Неговото същество” (Евреи 1:3).

Разбира се, Христос не е първото и единствено Божие откровение. Бог се е откривал на хората още през времето на Стария Завет. Автора на Посланието към Евреите в 1:1-2 казва следното: „Бог Който при разни частични съобщения, и по много начини, е говорил в старо време на бащите ни чрез пророците,
2 в края на тия дни говори нам чрез Сина” Божието откровение към пророците бе вярно, но също така то бе едно частично откровение. Но откровението чрез Исус Христос е цялостно и пълноценно. Следователно, пълното откровение или начина, по който Бог се открива на хората трябва да е в центръра на личността Исус Христос Божият Син. Всяко друго Божие откровение, което противоречи на откровението в Христа е лъжливо.

Това не означава, че след като познавaме Христос знаем вече всичко за Бога. Нашият умствен, езиков и интелектуален капацитет си има граници. В 1 Коринтяни 13:12 Павел казва: „сега познавам отчасти,” самата дума „познавам” показва, че това, което знаем за Бог е истинно и вярно. Думата „отчасти” пък показва, че не знаем всичко, което може да се знае за Бог. Това ни напомня за нашата ограниченост като хора. Ние не можем да знаем всичко. Винаги ще съществува едно измерение изпълнено с мистерия за нас. Имайки това в предвид апостол Павел казва: „И без противоречие, велика е тайната на благочестието - Тоя, Който биде явен в плът..” или с други думи означава „Никой не може да отрече, че тази наша вяра съдържа в себе си едно тайнство, което е в Този, който се яви в човешка плът.”

Въплъщението и кръста
Въплъщението намира най-дълбокото си и пълноценно значение на Голготския кръст. Фразата „Словото стана плът” (Йоан 1:14) трябва да се разбира като „Христос умря за греховете ни” (1 Коринтяни 15:3).

Гореспоменатият пасаж от Новият Завет, който започва с въплъщението същевременно завършва с разпятието. Примерно, Павел ни казва, че в превъплъщението си, Христос „смири Себе Си и стана послушен до смърт, даже смърт на кръст” (Филипяни 2:8). Кондензирането (гр. kenosis )(ако може да се използва този термин) на Христос, което започна във вечността бе завършено на Голготския кръст.

В Евреи 2:17 авторът казва, че Исус Христос „трябваше да се оприличи във всичко на братята Си, за да бъде милостив и верен първосвещеник в отношение към Бога, за да извърши умилостивение за греховете на людете.” Понеже Христос бе сред нас, като един от нас с човешко естество, Той можеше да служи като наш главен свещеник. Като такъв Той прави две неща: 1. Представя ни пред Бог и 2. Принася жертва заради нашите грехове.

За Йоан, вечното Слово, което стана човек, е също и „Божият Агнец, Който носи греха на света!” (Йоан 1:29). Във всякo еднo подобнo словосъчетание в Библията ние можем да проследиме посоката на действието, а именно 1. От небесата, към 2. Витлеем, до 3. Голгота.

Това е значението на въплъщението. То стана, за да можем, ние хората, да познаем Бог чрез Исус Христос. Същевременно, чрез това въплъщение, което имаше за крайна цел Голгота, да можем да бъдем провъзгласени за чисти, заради жертвата, която принесе нашият главен свещеник Исус Христос, който е също и жертвеното Агне, чрез чиято жертвена кръв става очистването на нашите грехове.