Много често, когато разговарям с братя и сестри забелязвам едно неосведомено виждане относно човешката природа. Някои вярват, че нашите тела са зли и ние сме като затворени в затвор в тях и очакват грабването, когато ще бъдат освободени от този затвор. Понякога те вярват, че човека се състои от дух. душа и тяло и много често се поражда въпроса: кое се спасява, духа или душата?

В тази серия от постове бих искал да поясня някои неща, в които ортодоксалното християнство вярва още от самото си начало, за да избегнем доста неясноти относно човешката природа.

Християните вярват, че хората са животни и нещо повече – Ние сме създания сътворени от пръстта на земята (Битие 2:7). Ние сме ограничени, физически същества, чиято съдба е да умрем физическа смърт. Библията ясно казва това: “понеже си пръст и в пръстта ще се върнеш”. (Битие 3:19)

В Библията навсякъде човека е описан като животно (биологична единица със генетично наследство). Това определение включва в себе си един много ярък реализъм относно нашата ограниченост, болесно състояние, физическа нестабилност и физическа смърт.

В Стария Завет особено, се говори много често за човека като “пръст” – и това обяснява, че ние сме ограничени, материално съществуваши и с живот завършващ със смърт същества. Някои християни обичат да наричат пръстта и плътта зли неща, затвори в които сме затворени – а в самата си същност, ние хората сме нематериални, духовни, дори и божествени създания. Това е повече гръцкият светоглед за човека, а не Еврейският и този на Библейската антропология.

За Евреите и ранните християни – материалната част е добро нещо, създадено от Бог – един дар – дори и този дар да се е развалил заради греха. Трябва да знаем, че Бог не прави боклуци.

Цялото писание и особено Старият Завет потвърждават една истина, че нашите тела въпреки че са направени от пръст (ограничени, слаби и грешни) са част от Творението, което Бог нарече много добро.

Другата страна на монетата, е че Християнството вярва, че хората са също и духовни създания. И пак има много неразбиране и объркване относно какво изобщо означава това. Много хора веднага си вадят изводите, че духовното в нас ни прави да притежаваме “частица от Бог”.

Те казват: “Бог е Дух следователно Духа е Бог” – това не е вярно. Библията много силно разграничава човешкият от Божият Дух.

Човека не е създаден от дух, душа и тяло. Разбирам, че това може да бъде доста объркващо, но нека се задълбочим.

Едините вярат че:

Човек= дух + душа + тяло

Християнството, още от самото си начало е вярвало, че човека е душа (душата се използва много често в Библията като синоним на човек застанал пред Бог). Душите са съставени от тяло и дух в един съюз. Битие 2:7 “И Господ Бог създаде човека от пръст из земята, и вдъхна в ноздрите му жизнено дихание; и човекът стана жива душа.”

Пасажа от Битие 2:7 може да се опише със следното уравнение:

Душа (Човека) = дух + тяло

Забележете, че човека е равен/стана жива душа – само след като Бог го създаде от пръста (тялото) и Му даде жизнено дихание (дух).

За да улесним нещата, ще отбележим, че Хората са живи души – т.е неизбежно свързани с Бог, които са съставени от тяло (материя) и дух (нематериално).

Тяло = Дух (двете са две страни на една монета). Ако монетата няма ези (тяло) то тя не е монета. Същото е вярно, че ако монетата няма тура (дух) то тя няма да е монета.

Когато едно нещо има ези и тура, то става монета. Т.е. човек е жива душа (монета), само след като има тяло (ези) и дух (тура).

Разбираме, че човека е жива душа съставена от дух и тяло. Човека няма три различни части, а именно дух + душа + тяло!

В следващият пост ще обясним, защо християнството вярва, че човешката природа в основата си е добра. Т.е. защо нашите тела не са затвори, от които ние просто трябва да избягаме, и откъде идва това схващане (Ню Ейдж или от още по-рано)?