Свободата в Христос намерена в Църквата, не е свобода, която идва от военни  действия, и по отношение на начина, по който модерното общество дефинира свободата, тя не може да бъде приета.

Свободата има определенa богословски важност за обществото покланящo се на Христос, която е несравнима със свободата според концепцията на модернизма. Августин ни предлага интересно прозрение относно разбирането на тази свобода. За него, човешкото състояние, е състояние на робство към непобедимо желание (libido dominandi), желание, което ни доминира и иска да доминира другите. Човешките същества са, един вид, носени по силно и зловещо течение, което не оставя никакъв шанс за извършване на доброто, което искат да направят. Човечеството, според Августин, е неизбежно поробено.

Църквата, и само тя е, която показвайки благодатта Христова може да освободи човечеството. Обаче, в противовес на свецката свобода, тази свобода, чийто посредник е Църквата не е задоволителна. Христос е образа и този, който дава свободата, която е показана в божественото отдаване на Себе Си, заради света. Насред съществуването на Христос като общество от вярващи, Божията свобода изисква conformati Christi. Свободата се показва и дава чрез истински живот по Бога, който продължава да утолява жаждата за Христос чрез Църквата.

Свободата, заради първобитното състояние и неориентираността на човечеството заради греха, се показва чрез прославянето на Христос чрез показването на любов към света и жертване на себе си в името на помирението. Свободата намерена в църквата не се основава на това, дали човек има „правото” или „избора” да направи нещо. Вместо това, Христос (както и Църквата в Христа) прекъсва цикли на насилие и националистично его, както и отваря възможността да се служи на всеки човек като на съсед и такъв, които носи imago dei (Божият образ).