Пост-милениализъм

Тази теория твърди, че светът в бъдеще ще изпита златен век на мир и просперитет. Този златен век ще е именно милениума, който не е задължително да е 1000 години, а просто дълъг период от време. Цялостната структура на това виждане е в пълна противоположност на историческия примилениализъм и амилениализмa. По-точно: и двете предишни теории подкрепят идеята, че ще има исторически катаклизъм, в който Църквата ще изпита време на голямо гонение преди второто идване на Христос. Посмилениализма, от друга страна, предлага прогресивно или еволюционно виждане за историята на света. Независимо от временни трудности, като цяло Църквата ще успее да обърне целия свят чрез проповядване на Благовестието.

Пост-милениалната доктрина може да бъде сумирана по следния начин:

• Християнството, въпреки малки проблеми, ще превземе света. Не всеки човек ще бъде обърнат, но Евангелието на Христос ще бъде разпознато като истината от целия свят.
• Когато стане това, ще настъпи период на безпрецедентен мир на земята. Ще има грях и смърт, но светът ще бъде много по-добър от всеки друг период от човешката история. Ще бъде, така да се каже, Християнски свят.
• Много от постмилениалистите вярват, че през този период евреите ще се обърнат към християнствот
• В края на този период Христос ще се върне, мъртвите ще бъдат възкресени и последния съд ще настане. След това новото небе и земя ще ни бъдат открити.

Някой постмилениалисти твърдят, че точно преди идването на Христос ще има кратък период на отпадане и конфликт между християните и злото. Обаче, това не е широко разпространено сред поддръжниците на тази теория.

Постмилениалистите са критикувани, че имат прекалено оптимистично отношение към човешката природа, и така са попаднали в клопките на модерни теории за еволюционният прогрес на човечеството. Трябва да знаем, че пуританите калвинистите в Северна Америка са били постмилениалисти. Джонатан Едуардс, който е вярвал много силно в греховността на човешката природа е бил постмилениалист. [i] Важно е да отбележим, че Едуардс е основал постмилениалните си виждания не на човешките способности, а на всевластният Бог.

През 19 век постмиленианизма набира скорост в Северна Америка, особено сред последователите на реформаторите. Катаклизмите, обаче, които стават по време на първата световна война са накарали много християни да преосмислят постмилениалните си виждания относто прогреса към подобрение на света.

Георги Гърдев

---

[i] Jonathan Edwards, The History of Redemption в The Works of President Edwards, 5:67. Едуардс споменава четири идвания на Христос 1. Въплъщението, 2. Християнизирането на Рим при Константин 3. Бъдещият златен век (милениума) и триумфа на благовестието и 4 края на историята и последният съден ден.