Наскоро имах възножност да се поровя из християнските форуми на bibliata.com и други сайтове, където забелязах огромен неприязън към богословието (сериозното и задълбочено изучаване на Светото Писание). Много от изказванията бяха от рода на: „Братко, аз не разбирам нито гръцки, нито богословието, но знам, че трябва да обичам Исус и другите и това ми стига.”

Не ме разбирайте погрешно, не съм против тези хора, аз вярвам, че тези са добронамерени християни, които си четат Библията и обичат Христос, но това, в което се съмнявам е колко ефективно е тяхното благовестие и техният подход към правенето на ученици. Могат ли тези хора да обяснят християнската си вяра, започвайки от самото начало. Могат ли да обяснят вярата си в Бог (монотеизъм) и да продължат с обяснение на ортодоксално вярване за Христос. Тука не говорим за философско изразяване на вярата си, а за основни християнски доктрини като Библията, спасението , троицата, Христос ... можем ли да ги обясним ако някой иска да му ги обясним, или казваме „обичай Исус и обичай другите и това е.”

Такива хора несъмнено знаят „християнският вървеж” но не знаят „християнското мислене”. Техният живот е бил кръстен, но не и техният ум. Те са посветили сърцето си на Христос, но не са научили основите на християнската история и богословие, а още по-малко библейската история и богословие. Те се учат да изцеляват, преди да могат да обяснят Христологията (доктрината за богочовека Христос).

Не ме разбирайте погрешно – любовта е добродетел, но също е добродетел и правилното използване на Писанието, както и правилната мисъл изразяваща Божието чудно спасение сред хората. В края на краищата, първата и най-важна заповед е „Да възлюбиш Господа твоя Бог с цялото си сърце, с цялата си душа и с всичкия си ум.” Ние забравяме често, всичкия си ум.

Това, което искам да кажа е, че набожността изглежда за някои да е по-важна от богословието. Да се обича Бог и ближния, е станала една духовна мантра, и няма място за подчинение към Него, за слушане на Неговия глас към по-сложни нюанси на Неговите очаквания относно човека.

Ние трябва да можем да обясним богословски кой е Исус. Той е Божия Син, той е Бог, той е Месията, Той е Божият агнец. Всичките тези термини са от Библията, и имат дълбок, ама много дълбок богословски смисъл. Ние не само трябва да усещаме Бог, както правят Ню Ейдж, ние трябва и да можем да познаем Неговата същност, до степента открита ни в Библията. Ние не само трябва да обичаме Бог, ами и да Го познаваме.

Нуждата от набожност и богословска дълбочина е оргомна в църквата. Обществата ни са пълни с хора, които имат огромна любов към Бог, но съдържанието на тяхната вяра е нищожно. Те не могат да обяснят вярата си, и когато се премине на по-виското, интелектуално ниво на обяснение, те остават безмълвни. Наскоро разговарях с един приятел от друг град, с който изучаваме Библията по скайп и го попитах „защо мислиш, Исус е наречен Божият Агнец” и той ми каза „защото Исус е нежен и мил, като агънце.” Когато му обасних различните разбирания за „божий агнец” въз основа на по-задълбочено изучаване на словото, той направо не можеше да повярва, че толкова много неща могат да се научат.

Скоро слушах аудио проповед, в която пастора много авторитетно заявяваше, че човек, който има психологически проблем (депресия по специално) е обладан от демони и не може да бъде кръстен в Духа. Такъв човек, каза пастора, е съгрешил. В един от клоновете на църквата ни имаме жена, която страда от депресия, която е кръстена със Святият Дух и си върши задълженията като майка, съпруга и един от ръководителите на църквата. Колко невежо изказване на този пастор. Съгласен съм, че понякога, за някои болести, библията казва, че са демонично влияние, но на други места, много ясно, същата книга заявява, че това си е болест или недъг ... и не са породени от грях или демонично влияние. Ясно си личи, че този пастор не е изучавал Библията обстойно и задълбочено (относно този въпрос), преди да проповядва тази проповед. Представяте ли си, колко наранявания може да причини той на хора, които поради греха в този свят, имат здравословни проблеми (психически или физически), и е нито по тяхна вина, нито от демонично влияние, хора, които сериозно си изпълняват задълженията, които са поели пред Бог и хора, които имат Божият Свят Дух в тях.

Как да си обясним това? Много от проповедите ни са насочени към лична опитност с Бог и просперитет, вместо дълбоко екзегетично изучаване на текста. Проповедите ни са често като психологичен сеанс, който успокоява хората, вместо да ги кара да се задълбаят в Писанието и да открият кой е Бог, понеже Бог ни се е откривал в миналото чрез пророци и съдии, но сега ни се открива чрез Сина си, и сега ние можем да изучаваме Словото му, да разбереме какво означава ‘Аз Съм, който ще бъда” чрез Святият Дух.

Върху това имаме да кажем много неща и мъчни за поясняване, защото сте станали тъпи в слушане.  Понеже докато вие трябваше до сега, според изтеклото време, и учители да станете, имате нужда да ви учи някой изново най-елементарните начала на Божиите словеса, и достигнахте да имате нужда от мляко, а не от твърда храна. Защото всеки, който се храни с мляко, е неопитен в учението за правдата, понеже е младенец; а твърдата храна е за пълнолетните, които чрез упражнение са обучили чувствата си да разпознават доброто и злото.

Евреи 5:11-14

Георги Гърдев