Поради огромният интерес към статиите и молба (над 34 имейла) да събера всичко в един пост, за да е по-лесно четенето и намирането на различните виждания за милениума, реших да събера четерите статии в една. Приятно четене!
Г.Г.
Относно милениума
Никейското кредо на вярата потвърждаващо, че Христос „ще дойде пак в слава, за да съди живите и мъртвите” е изповядвано от всички клонове на Християнството. Преди да бъде разпънат, Христос предсказа своето завръщане (Матей 24:30; 25:31-46). Новият Завет потвърждава това (1 Солунци 4:13-17; 2 Солунци 2:1; 1 Коринтяни 11:26, 15:51; Яков 5:7; Евреи 9:28; 1 Йоан 3:2; 2 Петрово 3:1; Откровение 19:11). Никой от значителните християнски мислители в историята на християнството не го е отрекъл.
Това очевидно единодушие, че Христос ще се върне е контрастирано с различните мнения относно, кога ще стане това. Трябва да знаем още от сега, че определянето на точни дати за идването на Христос е рискована работа. Преди да бъде разпънат, Христос заяви, че дори Той не знае часът и времето на второто Си идване (Марк 13:32). Рано в своето си служение, апостол Павел, вероятно е очаквал Христос да дойде преди неговата смърт (1 Солунци 4:17). Важно е да се отбележи, че Павел никога не определи дата и час на това завръщане на Месията. Единственото указание, което Новия Завет дава за второто пришествие на Христос е изказано от самия Него „И това благовестие на царството ще бъде проповядвано по цялата вселена за свидетелство на всичките народи; и тогава ще дойде свършекът.” (Матей 24:14)
Предполагам, въз основа на Словото, никой от нас няма да се усмели да дава точни дати за идването на Христос. Обаче, въпроса остава дали Писанието ни дава някакъв модел на събития, които ще се случат, около второто пришествие на Христос. Сам Исус говори за знамения, които трябва да се случат преди да дойде: война, глад, земетресения и гонение на християните (Матей 24:4-10). Павел потвърждава това в 2 Солунци 2 и 2 Тимотей 3. Книгата Откровение ни показва подобна картина.
Вероятно най-спорното събитие около второто идване на Христос е доктрината за милениума. Тази доктрина учи, че Христос ще царува на земята, заедно с Църквата Си за период от 1000 години (милениум) преди крайният съден ден. Това хиляда годишно царство е споменато само веднъж в Библията, Октровение 20. Поради факта, че автора на Откровение използва изобилие от символи като цифри и имена (666 – числото на звяра), много казват, че тези 1000 години са символични, а не буквални. Други, четат Откровение 20 като част от история, която показва, какво ще стане в бъдеще, като използва символи, но и говори за буквално земно царстване на Христос (Откровение 20:1-6) преди деня на страшния съд (Откровение 20:11-15).
В следните статии ще разгледаме четирите главни теории отнасящи се за милениума. Те са, по ред на тяхното появяване в историята на Християнството: при-милениализъм, амилениализъм, пост-милениализъм и диспенсационален при-милениализъм. Тези статии имат само информативен, изследователски характер, и не целят да определят, коя от теориите е правилната.
Исторически премилениализъм
Най-ранната теория определя миленума (1000 годишното царстване на Христос на земята) като времето между неговото второ пришествие и последния съд. Според тази теория, времето между възкресението на Христос и Неговото второ идване, ще е време на постоянен конфликт между последователите на Христос и тези, които следват княза на този свят, Сатана. Страданията и гоненията ще се увеличат с приближаване на времето на идването на Христос.
Когато Христос се завърне, Той ще спаси последователите си от унищожение и отстъпничество (Матей 24:24, 31). Той ще победи силите на злото на земята, които ще са водени от един, който Павел нарича „ синът на погибелта” (2 Солунци 2:3), а Йоан “Антихриста” (1 Йоан 2:18), както и звярът (Откровение 13; 20). След тази битка, Христос ще установи хилядагодишното Си царство на мир на земята, през времето на което Сатана ще бъде затворен и Църквата ще управлява заедно с нейния Господ (Откровение 20:1-6). След тези 1000 години на Сатана ще се даде възможност от Бог, да подмами народите за последен път. Сатана пак ще бъде победен и осъден, след което настъпва последният съден ден (Откровение 20:7-15).
Богослови от втори век след Христа (от изток и запад) са поддържали тази теория. Те са: Иреней (Against Heresies 5. 28, 33), Юстин Мъченик (Dialogue with Trypho 80, 81), Тертулиан (Against Marcion 3.24). Папий (около 60-130 Сл. Хр; Against Heresies 5.28) за когото Ириней казва, че е ученик на апостол Йоан, също е поддържал тази теория. От друга страна, Ориген, силно се е противопоставял на историческия премилениализъм (First Principles 2.11), което не бива да ни учудва, понеже той е обожавал алегорията.
Много от първите християни са разбирали „Вавилон” споменат в Откровение да означава Рим, който наистина е преследвал Църквата от време на време в периода от първи до четвърти век Сл. Христа (Откровение 17:5; 18:2; забележете 17:9 „седем хълма”, като знаем ,че Рим е градът построен на седем хълма). При това разбиране за Вавилон (че е Рим) следва, че Антихриста или звяра е трябвало да бъде сам имератора на Римската империя. Според това разбиране, милениума е трябвало да дойде, когато Рим и императора са победени от Христос при второто Си пришествие.
Амиленианизъм
Странно нещо е станало по време на очакване на милениума. Антихриста е станал защитник на Църквата. Това се случило през 313 година; кратко време след едно от най-ожесточените преследвания на Църквата. Император Константин става Християнин. Същата тази година, той издава Миланският указ, с който на Християнството се е дава статут на легална религия. Години след това (27 Февруари 380 г. Сл. Хр), Християнството станало официалната религия на Римската Империя.
Тази бърза промяна на отношението на императора на Рим към Църквата е показала, че вероятно, историческият примилениализъм може би не е правилна теория. Рим не е Вавилон и императора не е Антихриста. По този начин, ситуацията на Християнството се променила драстично. Под влиянието на Ориген и неговият алерогичен подход към Писанието, хората започнали да вярват, че няма да има 1000 годишно царство на Христос на земята между второто пришествие и последния съден ден. Хилядата години на Окровение 20 са били разбирани вече символично, а не буквално.
Августин Блаженни е бил този, който е формулирал класическото амилениално разбиране, което е щяло да доминира в Църквата през следващите 1000 години. Той казва, че милениума е започнал с първото идване на Христос. Управлението на Христос чрез Църквата между първото и второто пришествие е това, което автора на Откровение е имал в предвид като символично е говорил за 1000 години.
Амиленианизма е бил подкрепен от Лутер и Калвин, въпреки острите си възражения към Рим и алегоричната херменевтика на Августин, която той е използвал, за да потвърди тази теория.
Пост-милениализъм
Тази теория твърди, че светът в бъдеще ще изпита златен век на мир и просперитет. Този златен век ще е именно милениума, който не е задължително да е 1000 години, а просто дълъг период от време. Цялостната структура на това виждане е в пълна противоположност на историческия примилениализъм и амилениализмa. По-точно: и двете предишни теории подкрепят идеята, че ще има исторически катаклизъм, в който Църквата ще изпита време на голямо гонение преди второто идване на Христос. Посмилениализма, от друга страна, предлага прогресивно или еволюционно виждане за историята на света. Независимо от временни трудности, като цяло Църквата ще успее да обърне целия свят чрез проповядване на Благовестието.
Пост-милениалната доктрина може да бъде сумирана по следния начин:
- Християнството, въпреки малки проблеми, ще превземе света. Не всеки човек ще бъде обърнат, но Евангелието на Христос ще бъде разпознато като истината от целия свят.
- Когато стане това, ще настъпи период на безпрецедентен мир на земята. Ще има грях и смърт, но светът ще бъде много по-добър от всеки друг период от човешката история. Ще бъде, така да се каже, Християнски свят.
- Много от постмилениалистите вярват, че през този период евреите ще се обърнат към християнствот
- В края на този период Христос ще се върне, мъртвите ще бъдат възкресени и последния съд ще настане. След това новото небе и земя ще ни бъдат открити.
Някой постмилениалисти твърдят, че точно преди идването на Христос ще има кратък период на отпадане и конфликт между християните и злото. Обаче, това не е широко разпространено сред поддръжниците на тази теория.
Постмилениалистите са критикувани, че имат прекалено оптимистично отношение към човешката природа, и така са попаднали в клопките на модерни теории за еволюционният прогрес на човечеството. Трябва да знаем, че пуританите калвинистите в Северна Америка са били постмилениалисти. Джонатан Едуардс, който е вярвал много силно в греховността на човешката природа е бил постмилениалист. [i] Важно е да отбележим, че Едуардс е основал постмилениалните си виждания не на човешките способности, а на всевластният Бог.
През 19 век постмиленианизма набира скорост в Северна Америка, особено сред последователите на реформаторите. Катаклизмите, обаче, които стават по време на първата световна война са накарали много християни да преосмислят постмилениалните си виждания относто прогреса към подобрение на света.
Диспенционален премилениализъм
В 19 век в Англия се появява вариация на историческият премилениализъм позната като диспенционален премилениализъм. Това е виждане, чиято херменевтика е стриктно буквална и разделяща Божите дела на такива свързани само с Израел, и такива свързани само с Църквата.
Името на това движение идва от превода на King James, който превежда гръцката дума oikonomia в 1 Коринтяни 9:7 като диспенсация. Диспенсацията е начин, на управление на дадено общество. Богословски, означава период от време, през което хората са изпитвани, за да се разбере дали ще се подчинят на Божията открита воля. Скофийлд, който е бил редакторa на Scofield Reference Bible, определя седем диспенсации в Божия план за вековете: Невинноста (преди грехопадението), Съзнание (от грехопадението до Ной), Човешко управление (от грехопадението до Авраам), Обещанието (от Авраам до Мойсей), Закона (От Мойсей до Христос), Благодатта (века на Църквата) и Царството (Милениума). В края на Милениума настъпва Божият съд и се определя крайната съдба на човечеството.
Основната разлика между диспенционализма и историческия премилениализъм е в петата и шестата диспенсации – на Закона и Благодатта. За диспенсационалистите, народа на Израел е диспенсацията на Закона и са Божият народ тук на земята. Църквата е диспенсацията на Благодатта и е Божиите небесни хора, понеже християните не са определена нация на земята. Това означава, че старозаветните обещания дадени на Израел не трябва да се прилагат за Църквата. Още повече, херменевтиката на диспенсационализма изисква термина Израел, никога да не се прилага като символ на Църквата, а само буквално за Божият земен народ. Диспенсационалистите наричат това разделение: „излагане право словото на истината.” (2 Тимотей 2:15)
Най-големата разлика между историческия и диспенсационален премилениализъм е доктрината за грабването преди голямата скръб. Самата дума „грабване” описва събитие, което Апостол Павел споменава в 1 Солунци 4:13-17, когато Христос ще се завърне и ще грабне (вземе) църквата Си от света. Историческият премилениализъм вярва в грабване към края на голямата скръб точно преди да се върне Христос. Диспенсационалистите, от друга страна, разделят завръщането на Христос на две фази: Идването на Христос за Църквата Си (грабването), което те казват, ще се случи точно преди седемгодишната скръб, и идването на Христос със Църквата след голямата скръб.
Изниква въпроса тогава, кои са тези избрани, за които Христос казва, че ще преминат през голямата скръб (Марк 13:18-22)? Те са Божиите слуги, които Йоан описва като 144 000 от всичките израелски племена (Откровение 7:3-4). Диспенсационалистите не разбират тази цифра като символична, както правят историческите премилениалисти (те казват, че 144 000 е голямото множество, от всяка държава, народ, племе и език” споменати в Октровение 7:9). Следвайки трърдото си буквално тълкувание , диспенсационалистите вярват, че 144 000 са повярвалите в Христос евреи през времето на голямата скръб. По време на тази скръб, Бог пак ще се погрижи за земния си народ Израел, както е правил при диспенсацията на Закона, преди тази на Благодатта (века на Църквата). От тук разбираме, че грабване преди голямата скръб е богословски нужно за диспенсационистите за да могат да поддържат разделението между Израел и Църквата.
Георги Гърдев
[i] Jonathan Edwards, The History of Redemption в The Works of President Edwards, 5:67. Едуардс споменава четири идвания на Христос 1. Въплъщението, 2. Християнизирането на Рим при Константин 3. Бъдещият златен век (милениума) и триумфа на благовестието и 4 края на историята и последният съден ден.
0 коментара:
Публикуване на коментар