Диспенционален премилениализъм

В 19 век в Англия се появява вариация на историческият премилениализъм позната като диспенционален премилениализъм. Това е виждане, чиято херменевтика е стриктно буквална и разделяща Божите дела на такива свързани само с Израел, и такива свързани само с Църквата.

Името на това движение идва от превода на King James, който превежда гръцката дума oikonomia в 1 Коринтяни 9:7 като диспенсация. Диспенсацията е начин, на управление на дадено общество. Богословски, означава период от време, през което хората са изпитвани, за да се разбере дали ще се подчинят на Божията открита воля. Скофийлд, който е бил редакторa на Scofield Reference Bible, определя седем диспенсации в Божия план за вековете: Невинноста (преди грехопадението), Съзнание (от грехопадението до Ной), Човешко управление (от грехопадението до Авраам), Обещанието (от Авраам до Мойсей), Закона (От Мойсей до Христос), Благодатта (века на Църквата) и Царството (Милениума). В края на Милениума настъпва Божият съд и се определя крайната съдба на човечеството.

Основната разлика между диспенционализма и историческия премилениализъм е в петата и шестата диспенсации – на Закона и Благодатта. За диспенсационалистите, народа на Израел е диспенсацията на Закона и са Божият народ тук на земята. Църквата е диспенсацията на Благодатта и е Божиите небесни хора, понеже християните не са определена нация на земята. Това означава, че старозаветните обещания дадени на Израел не трябва да се прилагат за Църквата. Още повече, херменевтиката на диспенсационализма изисква термина Израел, никога да не се прилага като символ на Църквата, а само буквално за Божият земен народ. Диспенсационалистите наричат това разделение: „излагане право словото на истината.” (2 Тимотей 2:15)

Най-големата разлика между историческия и диспенсационален премилениализъм е доктрината за грабването преди голямата скръб. Самата дума „грабване” описва събитие, което Апостол Павел споменава в 1 Солунци 4:13-17, когато Христос ще се завърне и ще грабне (вземе) църквата Си от света. Историческият премилениализъм вярва в грабване към края на голямата скръб точно преди да се върне Христос. Диспенсационалистите, от друга страна, разделят завръщането на Христос на две фази: Идването на Христос за Църквата Си (грабването), което те казват, ще се случи точно преди седемгодишната скръб, и идването на Христос със Църквата след голямата скръб.

Изниква въпроса тогава, кои са тези избрани, за които Христос казва, че ще преминат през голямата скръб (Марк 13:18-22)? Те са Божиите слуги, които Йоан описва като 144 000 от всичките израелски племена (Откровение 7:3-4). Диспенсационалистите не разбират тази цифра като символична, както правят историческите премилениалисти (те казват, че 144 000 е голямото множество, от всяка държава, народ, племе и език” споменати в Октровение 7:9). Следвайки трърдото си буквално тълкувание , диспенсационалистите вярват, че 144 000 са повярвалите в Христос евреи през времето на голямата скръб. По време на тази скръб, Бог пак ще се погрижи за земния си народ Израел, както е правил при диспенсацията на Закона, преди тази на Благодатта (века на Църквата). От тук разбираме, че грабване преди голямата скръб е богословски нужно за диспенсационистите за да могат да поддържат разделението между Израел и Църквата.

Георги Гърдев